Дългата ваканция е време за отмора и възстановяване на силите. Разумно е, особено ако сте с деца или тийнейджъри, да се огледате за възможността да натрупате впечатления в различни области.
Заливите по Южното Черноморие са били привлекателни за заселване от хилядолетия. Морето отваря възможности за развитие на търговски връзки със света. Горите дава препитание и храна. Плодородните земи наоколо, често с наносни почви или чернозем, тласкат развитието на производството на храни и напитки.
Следи, които дават информация за живота по нашите земи има навсякъде.
Когато се намираш само на 10 км от град-музей като Несебър, със сигурност и твоята история е хилядолетна. Свети Влас не прави изключение. На самия морски бряг и закътано от хълмовете на Стара Планина мястото е било забелязано още от траките, които са основали тук селище. Открити са следи от стопанска дейност, които датират векове преди Христа.
През еленистическия период, около II в. пр. Хр., при заселването на гръцки колонисти, селището се е наричало Лариса. Етимология на името предполага, че тук е имало укрепено селище, подобно на крепостните стени на Созопол и Несебър.
В Свети Влас има хотели, къщи за гости и заведения с думата „Лариса“ в името. Едва ли това е случайно.
Близо до съвременния Свети Влас се е намирал големият ставропигален манастир „Свети Власий“. „Ставропигален“ означава, че е бил на пряко подчинение на върховната църковна власт. По онова време това е Константинополската патриаршия.
През XIV век, Лариса приема името на Свети Влас. Светията е бил покровител на търговците – близост до морето, животновъд – близките хъмове на Балкана са били известни с разкошни пасища, лечител – разказахме ви за неповторимият климат на района.
През XVIII век едноименният манастир е бил опожарен. Името на селището останало.
Край Свети Влас са се намирали още 4 манастира: Св. Петър, Св. Илия, Св. Андрей и женския Св. Ана. Руини от всяка света обител има разпръснати из околностите. Тези останки от миналото привличат любители на историческия и археологически туризъм.
Манастирите са били забележителността на района. В архивите са останали няколко различни на Свети Влас от времето на турското робство. Всички те са свързани с ориентир манастирите: Кючюк (малък) манастир, с.Манастир.
Местни инвеститори, които тачат историята, са изградили няколко комплекса, в чието име е залегнала думата „манастир“ именно като почит към миналото.
След Освобождението, при присъединяване на Източна Румелия към Княжество България, името на селището остава Свети Влас.
За любознателните, за тези, които проявяват интерес към миналото – история и археология, предлагаме посещение с екскурзовод на Несебър, Созопол и Поморие.