The Sea, the greatest wealth

Have you ever seen the sea and the whole sunny coast of Bulgaria when your plane approaches Bourgas Airport from the East. Golden blue-green splendor, with white fluff on the waves, which seem to last longer than usual. The reason is not in the stormy sea. The reason is the tranquility of the beach area. It is as if the Black Sea refutes the parables and gently builds a natural pool for the play of its children - the people by the sea.

In this part of the Bulgarian Black Sea coast everything is smooth and somehow caressing.

When I look at the sea from above, with the pride of a person born 200 meters from the beach and spent my whole life around, when one of the highest mountains I have been used to see is Strandzha on the other side of the bay, I remember Hristo Fotev ... and the powerful symbiosis in his verses. I explain it to myself from a bird's eye view.

Here is the poem in Bulgarian:

МОРЕТО!...

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.

Христо ФОТЕВ.